За псориазиса

  •  

    Какво е псориазис?

    Псориазисът е хронично и често срещано кожно заболяване, което е резултат от нарушена кератинизация (една от основните функции на кожата). Често. в около 30% от случаите, възниква на базата на наследствено предразположение. Обривните елементи са много типични и ще бъдат разгледани в текста по-подробно. При едни болни засягането на кожата е дискретно (с единични изменения), но при други може да бъде ангажирана цялата кожа (eритродермия). При част от болните се наблюдава засягане на ставите (псориатичен артрит).

    Обратно към менюто

    Кратки исторически данни

    Заболяването е известно още от времето на Хипократ, който описва кожните и нокътните промени под названието “рsоrа”. Целзиус нарича заболяването ”аlрhos”. За първи път терминът псориазис е даден от Гален, който в това понятие включва различни заболявания. R. Willan (1808) отделя псориазиса от проказата и обособява самостоятелното му съществуване, като го разделя на две клинични форми – фигурирана и дисковидна. По-късно Ferdinand Von Hebra (1841) oбединява описаните от Willan две клинични форми в една – псориазис, като дава подробно клинично описание.

    Обратно към менюто

    Разпространение

    Честотата на псориазиса е най-голяма в Скандинавските страни, Германия. Англия. Русия, САЩ. Канада, където обхваща около 1-3% от населението. Налице са някои расови различия. В САЩ боледуват около 2% от бялото население. Чистокръвните ескимоси, индонезийци и индианци не боледуват от псориазис. Колкото повече се отива от север на юг към Екватора, чистотата на заболяването намалява. В България псориазисът е сравнително честа дерматоза. като по приблизителни данни от него боледуват над 90 000 души.

    Обратно към менюто

    Причини за заболяването

    Те все още не са напълно изяснени. Различни теории се стремят да обяснят причините, но нито една не предоставя категорични данни.
    В наши дни най-голям брой привърженици има генетичната (наследствената) теория. Според нея псориазисът е многофакторно заболяване, което се обуславя от няколко патологични гена. локализирани в една или повече хромозоми. Важна отключваща роля играят т.нар. провокиращи фактори, които биват външни и вътрешни. В подкрепа на генетичната теория говорят следните данни:

     Голямо разпространение сред населението (1-3%);

     Фамилно обременяване в 30% от случаите;

     Връзка с някои антигени НLА – В-13 и B-17: АВН-несекретори от група В;

     Съчетание с други многофакторни болести;

     Съчетание с високи стойности на липидите (мастите). с повишено ниво на кръвната захар и др.

    Въпросът за фамилното обременяване е много интересен и актуален, особено когато става въпрос за т.нар. фамилни (семейни) случаи. Честотата на фамилния псориазис варира от 10-90% в различните статистики. В България фамилното обременяване се среща в З0% от болните с псориазис. При заболяването на единия родител от псориазис, който е фамилно обременен. рискът да заболее детето варира от 17-20%. а когато и двамата родители боледуват. вероятността да заболее детето се покачва на 31 -75%. Има случаи. където заболяването се появява най-напред при децата, а по-късно и при родителите им.

    Обратно към менюто

    Съчетание с други заболявания

    Установено е по-честото едновременно протичане на псориазиса сравнено със здрави лица, служещи за контролна група. с исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт, захарен диабет, хипертонична болест, стомашна язва и язва на дванадесетопръстното черво болест на Krohn, витилиго, нарушения в обмяната на липидите и хиперлипидемия, депресивни състояния и др. Напоследък редица изследователи определят псориазиса не самокато кожно, а и като системно заболяване.
    Хромозомният анализ на болните от псориазис е показал два пъти по-висока честота на хромозомни аберации, сравнено с контролната група при здрави лица.

    Обратно към менюто

    Провокиращи (рискови) фактори

    За появата на заболяването голямо значение имат различни отключващи (провокиращи) фактори. Те могат да отключат за първи път псориазис, но могат и да влошат наличен такъв.

    Външни отключващи фактори. Най-честите от тях са:
     Физични – травма, одраскване, убождане, Изгаряне, ултравиолетово и Рентгеново облъчване и др.;
     Инфекции – най-често вирусни – морбили, херпесни вируси; бактериални – стрептококови инфекции; гьбични агенти и др.
     Лекарствени средства – бета-блокери, литиеви препарати, синтетични антималарици, златни соли, тетрациклинови антибиотици и др.

    Вътрешни провокиращи фактори:
     Психичен стрес – в 30% от случаите заболяването може да се провокира от психотравми.
     Хормонални въздействия – бременност, раждане, пубертет и др.

    Обратно към менюто

    Устройство на кожата

    “Нормално” здравата кожа е изградена от три слоя. Отвън навътре те са подредени по следния начин: повърхностен слой (епидермис). Среден слой (дерма) и подкожие (хиподерма). Всеки слой има характерно устройство и функции.
    Епидермисът е най-външният кожен слой. Той е съставен от четири, подслоя. Те са изградени главно от два типа клетки – кератиноцити и меланоцити. Основна функция в изграждането на епидермиса имат кератиноцитите. Ако оприличим епидермиса с каменен зид, то кератиноцитите са камъните, основният градивен елемент, а моланоцитите можем да сравним с декоративните елементи. Последните синтезират кожния пигмент меланин и отговарят за оцветката на кожата. Кератиноцитите не са с еднаква форма и вид във всички части на епидермиса. В основата близо до дермата те приличат на клетките, които изучаваме в училище. Имат обичайните клетъчни органели – ядро, цитоплазма, клетъчна обвивка и включвания. Образуват се на границата между дермата и епидермиса и се придвижват към повърхността. В процеса на придвижване загубват постепенно органелите си, сплескват се и придобиват вид на ламели, богати на гранули. Кератиновите гранули придават здравината на последния рогов слой на епидермиса. Променена и достигнала до повърхността кератиноцитната клетка се отделя и отпада. Процесът на образуване, придвижване. промяна в структурата и отпадане се нарича зреене.
    Нормално кератиноцитите узряват за около 21-28 дни. При болните с псориазис този процес на зреене е силно скъсен. Осъществява се в рамките на 2-3 дни. Най-често те достигат до повърхността, без да са претърпели промяна, със запазено ядро и органели. Остават споени помежду си и отпадат на групи като фини бели люспички.
    Дермата е междинният слой на кожата. Съставен е отново от съединителнотъканни и мускулни влакна, но компактно подредени. Тук се синтезира и отлага колаген. Структурата на дермата осигурява здравината и еластичността на кожата. В този слой са разположени потните и мастните жлези.
    Хиподермата е най-дълбоко разположеният слой и е изграден от съединителнотъканна мрежа. запълнена с мастна тъкан. Това е основното депо на масти в организма. Хиподермата изолира и предпазва вътрешните органи от температурни и механични въздействия на външната среда.

    Обратно към менюто

    Заразен ли е псориазисът?

    Категорично НЕ!

    Псориазисът засяга еднакво и двата пола. Може да се появи във всяка възраст, но наи-често се среща във възрастта между 11 и 45 години.
    Основният болестен процес при псориазиса е нарушената кератинизация. Наблюдава се усилено делене на епидермални клетки. Регенерационното (възстановително) число на целия епидермис при това заболяване е намалено 7-8 пъти. Поради ускорената епидермопоеза се достига до непълна кератинизация (паракератоза), при която клетките в най-горния слой на епидермиса не достигат пълна зрялост и запазват някои свои структури. Паракератозата е отговорна за залющваното на псориатичните плаки.

    Обратно към менюто

    Клинични прояви

    Псориазисът е едно от най-разпространените кожни заболявания с хронично протичане и често обостряния. Измененията са локализирани предимно по откритите части на крайницьтте (най-вече лактите и коленете), тялото, половите органи, окосмената част на главата. По-рядко се засягат лицето, телесните гънки (подмишниците, подгръдните области при жените, слабините), дланите и стъпалата.
    Характерните обриви са зачервени папули, покрити със сухи сребристо-бели люспи. При по-пресни обриви цветьт на папулите е бледорозов, а при по-стари изменения е тъмно червено-синкав. Цветът на люспите е резултат от наличието на малки въздушни мехурчета между люспьчте, което влияе на пречупването на светлината. Големината на псориатичните изменения варира от няколко милиметра до няколко сантиметра. които постепенно могат да нараснат, да се слеят и да образуват плаки с различна големина. Понякога се обхваща кожата на цялото тяло (еритродермично състояние).
    Измененията при псориазиса имат следните характерни особености:
    1. Признак на „стеариновото петно” или на „капка от свещ” – при опит за отделяне люспите се разпадат на бял прах.
    2. Признак на Auspitz – при излющване на люспите, покриващи папулитe и плаките се открива влажна ципа, след чието премахване се явява точковидно кьрвене – „кървава роса”.
    3. Понякога около папулите и плаките се наблюдава пръстен от по-бяла кожа – „Знак на Воронов”.
    4. Готовността на кожата в области без псориатичен обрив да реагира под влияние на механични травми с псориатични изменения се нарича феномен на Kobner. Освен от механични този феномен со провокира понякога от ваксинации, слънчево и рентгоново облъчване, ухапване от насекоми, химически дразнители и др. Понякога значение за проявата на Кьобнеровия феномен имат лекарства, психотравми климатични и
    географски влияния и др.
    5. Псориатична левкодерма – представлява бели петна. които остават след пълното преминаване на псориатичните плаки спонтанно или след лечение.
    6. Псориатична меланодермия – изразява се в наличие на хиперпигментни (тъмни) петна. които се появяват най-често след физиотерапия, морелечение и др.

    В зависимост от големината и формата на псориатичните обривни елементи се различават следните клинични варианти на заболяването.

    1. Псориазис пунктата – точковиден псориазис

    2. Псориазис гутата – капковиден псориазис, често срещан в детската възраст, след инфекциозни заболявания

    З. Псориазис нумуларис – монетовиден псориазис

    4. Псориазис географика – наподобява на географска карта.

    5. Псориазис линеарис – псориатичните изменения са във вид на ивица (линия). Тази форма понякога наподобява на бенки във вид на ивица (линеарни невуси).

    6. Еритродермичен псориазис – при тази форма се засяга цялата кожа. Това състояние може да се развие понякога остро. като кожата на цялото тяло става яркочервена, оточна и понякога залющена. Болните се оплакват от сърбеж, парене. а понякога се нарушава и общото състояние. Такива болни имат висока температура, стават неспокойни, с наршен сън, оплакват се от безапетитие. Понякога тази форма е резултат от неправилна терапия в острия стадий на псориазиса (еруптивен стадий) със салицилова Киселина, катрани, дитранол и др. При някои болни могат да настъпят вътрешни усложнения (белодробни и бъбречни). Еритродермията може да бъде последица на увеличаването и сливането на псориатичните плаки и постепенното генерализиране по кожата на цялото тяло.

    Обратно към менюто

    Локализация на псориатичните изменения

    Крайници. Те са най-честата начална локализация на измененията при псориазиса. Засягат се обикновено лактите и коленете, тьй като те най-често са изложени на триене и натиск. Наблюдават се зачервени папули и плаки, покрити със сребристобели люспи.

    Туловище. Най-често се поразява областта на корема (около пъпа) и опашната област. При остри (еруптивни) форми преобладават малки (до няколко милиметра) папули със залющена повърхност, при по-стари форми плаките са по-плътни и покрити с люспи.

    Капилициум (окосмена част на главата). Тук измененията са пръснати или обхващат голяма част от нея. Над розово оцветени повърхности на кожата се образуват обилно напластени люспи, през които космите преминават запазени. При силно проявени случаи на границата между окосмената част и челото се образува розово-залющена ивица (корона). Измененията в окосмената част на главата имат за основа съществуваща себорея (пърхот).

    Нокти. При всички форми на псориазис понякога и самостоятелно могат да бъдат променени и ноктите. Измененията могат да обхванат кожната част в основата на нокътната плочка, която жените премахват при маникюр (епонихиум). По-често са засегнати ноктите на ръцете. Нокътните промени обикновено са проява на по-тежки форми на заболяването (еритродермия, широко разпространени форми и ставни прояви). Ноктите са деполирани, изгубили лъскавината си, неравни. чупливи, понякога със загуба на част от нокътя. Особено характерни са точковидните депресии (хлътвания) по нокътя с вид на напръстник. Свободните краища могат да бъдат зачервени. оточни и залющени. Често липсва епонихиумът (кожичката. която се отстранява при маникюр) – знак на проф. Любен Попов. При някои случаи се наблюдават т.нар. “мазни петна” с мръсно-жълтеникав цвят в страничните части на ноктите (фиг. 8, 9 и ю). В други случаи нокътната плочка е задебелена и деформирана. Разцепването на ноктите се наблюдава по рядко. На базата на тези промени по ноктите на болните от псориазис може да се развият различни микотични (гьбични) инфекции.

    Косми. По правило псориазисът не засяга космите, дори и в огнищата на поражение не се установяват промени. Много рядко гъстотата на космите в псориатичните изменения по главата може да бъде намалена поради изтъняване на някои косми. Описва се и алопеция (опадане на косми) по главата, наи-вече поради агресивно лечение с различни мехлеми.

    Полови органи. Засягат се често главичката и тялото на половия член при мъжете и големите и малките срамни устни при жените. Понякога измененията ангажират входа на влагалището. По кожната част на гениталиите плаките и папулите са покрити с люспи. Докато по главичката на члена и на входа на влагалището люспи не се наблюдават.

    Големи гънки на тялото. В такъв случай обривите са предимно по гьнките на врата, подмишниците, подгръдните гънки, лакътните и слабинните гънки. На тези места вследствие на изпотяването и овлажняването изменинията се представят като розови оголени плаки с лъскава повърхносг. Тази форма е по-честа при по-пълни хора и при диабетици. Чувството на парене и сърбеж може да е доста силно проявено.

    Длани и стьпала. Поради анатомичните особености и дебелия рогов слой измененията са твърде особени. Те или са разположени на отделни участъци и приличат на мазоли или ангажират цялата повърхност на дланите и стъпалата, където кожата е груба, люспите са здраво наслоени, на места с пукнатини с розово дъно.

    Лице. По лицето измененията са по-рядко срещани и имат различен вид (папули с различна големина и плаки със залющена повърхност). По-често лицето се засяга при
    (засягаща цялата кожа) форма.

    Лигавици и полулигавици. По устните на болни от псориазис се наблюдават възпалителни явления със зачервяване и залющване, понякога цепнатини (хейлит). Това състояние се среща и при болни от псориазис, които се лекуват с препарата Тигазон. Много рядко по лигавицата на устата и езика се наблюдават белезникави плаки. Възпалителни промени се срещат и по очната лигавица.

    Обратно към менюто

    Особени форми на псориазис

    Инветериран псориазис

    При тази форма плаките са застарели, дълготрайни и с дебело наслоени сивобели и по-срастнали люспи. Върху тези плаки се установяват по-дълбоки или плитки пукнатини. Понякога могат да се образуват високо наслоени твърди и сухи с неправилна форма образувания – т.нар. рупоиден псориазис.

    Пустулозен псориазис

    Клинично се характеризира с наличие на пустули (гнойни мехурчета). Може да се развие първично (върху здрава кожа и без наличие на предшестващ псориатичен процес) или вторично след преминаване на друга форма на псориазис, особено когато са налице по-сочни псориатични плаки. Това съща така се наблюдава при продължително лечение на псориазиса с външни кортикостероидни препарати (флуцинар, бетноват, дермоват и др.), след терапия с кортикостероиди през устата или с инжекции. В едни случаи началото е остро с първоначална поява на зачервени петна, върху които се развиват гнойни мехурчета. Измененията могат да се сливат помежду си и да обхванат цялата кожа. В други случаи гнойните мехурчета се локализират само по кожата на дланите и стъпалата. При тези случаи обикновено заболяването не засяга общото състояние на болните. Пустулозният псориазис често се комбинира със засяганe нa ставите.

    Ставно засягане (псориатичен артрит)

    Това е една от най-тежките форми на псориазиса, която често нарушава работоспособността на болните и понякога води до инвалидизация. Ставните изменения варират от леки ревматични болки до тежки деформации и загуба на волевите движения. При псориатичния артрит по правило се наблюдават псориатични изменения по ноктите и по кожата. Често кожните изменения са инветерирани (стари с обилно и здраво споени люспи) или с гнойни прояви (пустулозен псориазис). Срещат се по-често при мъжете. и то в по-напреднала възраст. Пораженията на ставите настъпват обикновено няколко години след появата на кожните изменения, но по-рядко артритът може да възникне едновременно или да предшества тези промени.
    Най-често се засягат ставите на пръстите на ръцете и краката, като първоначално се появяват ставни болки със сутрешна скованост. По-късно се появява оток на ставите, а в някои случаи деформации (изкривяване на ставите). Освен тази локализация при част от болните се наблюдава засягане на големите стави (китките, глезенните, коленните стави). Псориатичният спондилартрит (ангажирането на гръбначния стълб) довежда до прегърбване, затруднени движения или пълна неподвижност.
    Протичането на псориатичния артрит е хронично и с временни подобрения. При обостряне се наблюдават висока температура, главоболие, общо неразположение.

    Псориатична миопатия

    При това състояние е налице мускулна слабост и най-често се съчетава с псориатичен артрит.

    Сърдечно-съдова система и псориазис

    Болните от псориазис по-често боледуват от стенокардия, миокарден инфаркт, артериална хипертония, мозъчен инсулт, тромбофлебити.

    Храносмилателна система

    В голяма част от болните е налице гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, болест на Krohn, стеатоза на черния дроб.

    Ендокринна система

    Наблюдава сe намалена функция на надбъбрeчните жлези, по-ниски нива на aндростерона, тестостерона, 17-кетостероидите в урината и др. Често заболяването се обостря по време на менструация. В повечето случаи бременността повлиява добре заболяването, но понякога може да настъпи и влошаване. При част от болните се установява повишено ниво на инсулина в кръвта.

    Очи

    Очните промени се представят от възпаление на мигления ръб (блефарит), а при болни с псориатичен артрит понякога се наблюдава конюнктивит.

    Обратно към менюто

    Псориазис в детската възраст

    В детската възраст най-често се засяга кожата в гънките – вътрешната част на лакътната става и мишниците, кожата под пелените, памперсите и гънките около очите. Последната локализация е предупреждение за тежко протичане на болестта.
    Най-често се среща псориазис под пеленито при 2-3 месечни деца. Препоръчва се често преобличане и съответно омазняване и хидратация на засепнатата кожа. Предписват се препарати, които не трябва да алергизират кожата. Да не се прилагат самоволно кремове и мехлеми от родителите, без консултация с дерматолог.
    Стратегията за лечение на псориазис в детската възраст е максимално щадяща. Да се избягват агресивни и силни медикаменти. Дори и при банални настинки да се правят редовни консултации с педиатър и да се прави микробиологична посявка на секрет от носоглътката. Особено внимателно да се лекуват респираторни инфекции, причинени от бета-хемолитичен стрептокок от група А. Последните могат рязко да влошат протичането на псориазиса.

    Обратно към менюто

    Бременност и псориазис

    Заболяването псориазис не засяга репродуктивната система на мъжете и жените. Често жените питат дали кожното заболяване що се влоши по време на бременност. Общоприетото схващане е, че протичането на псориазиса не се влияе особено от бременността, въпреки че има описани единични случаи, в които заболяването се влошава или обратното, изчезва по време на бременност.
    Основният проблем при псориазис и бременност е лечението, което се прилага в този период. Много антипсориатични средства не са подходящи, за приложение в периода на бременност и кърмене.
    Тежестта и протичането на псориазиса са различни при всеки пациент, затова лечението при бременност и кърмене трябва да се бъде назначено от специалист-дерматолог.

    Обратно към менюто

    Психологични аспекти

    Псориазисът създава психологични проблеми във връзка с хроничното си протичане. Както повечето кожни болести. най-сериозни нарушения в психиката се наблюдават при тези случаи, при които се засягат както откритите части на тялото, така и цялата кожа. Някои автори изтъкват, че независимо от това какви площи от кожната повърхност заемат псориатичните плаки, продължителното им задържане води до влошаване на психичното здраве. От друга страна, пораженията на ставите при някои болни водят до временна или трайна нетрудоспособност, които утежняват протичането на заболяването и нарушават нормалната психична дейност. Въпросът дали емоционалните разстройства предшестват и отключват псориатичен процес или са резултат от хроничното протичане на заболяването и нарушават нормалната психична дейност не е ясен. При болните от псориазис се откриват функционални нарушения на нервната система, като неврози, депресии, страхови изживявания. Психосоциалните фактори са отговорни за отключването или обострянето на псориатичните прояви в 40-80% от болните. Най съществените психосоциални фактори. които имат отношение към протичането на заболяването са козметичният дефект и неразбиране от страна на болните на причините за обострянията. Независимо че многобройните проучвания. въпросът за типа и степента на психичните разстройства не е напълно изяснен.
    Най-честите психологични причини, които болните съобщават за обострянето на псориазиса са разводът, смъртта на близък човек, финансови затруднения, загуба на работа. Установяват се повишена възбудимост и депресивност. Наблюдава се и тенденция към тревожност и гневни прояви. Болестните нарушения в психиката са свързани с продължителността на заболяването. При някои болни е налице затруднено общуване и социална отчужденост и изолация от околните. В по-напредналата възраст по-голямата част от болните се приспособяват по-лесно. Трудности съществуват и в младежката възраст, особено при намирането на брачен партньор. Много често сексуалните контакти се възпрепятстват. След сключване на брак кожните изменения се забелязват толкова по-малко, колкото по-близки стават партньорите. Понякога псориазисът става причина за разтрогване на вече съществуващ брак. Болните от псориазис по-рядко встъпват в брак (особено жените) и по-често се развеждат. В професионалния живот също възникват проблеми и Конфликтни ситуации с ръководители, колеги и др.
    В детската възраст боледуващите от псориазис момичета са повече от момчетата. По мнението на околните тези деца са с по-лесно ранима психика и са по-чувствителни. Те се притесняват от останалите деца и се стремят да прикриват с дрехите си псориатичните промени по крайниците. Те избягват груповите прояви и особено спорта.
    С помощта на социално-психологичен тест (Gissen test) ние установихме затворени черти на характера при 37.5% от болните. В проучвания на депресията при псориатично болните констатирахме повишена уморяемост в 57%, повишена раздразнителност (50%) и разстройства на съня в 46% от случаите. За нарушенията в съня голямо значение се отдава на раздразнителността, депресията и сърбежа. От емоционалните нарушения се наблюдават също хистерични и хипохондрични елементи (болните чувстват сърцебиене, болки в сърдечната област, мускулите) без реално да са налице промени в съответните органи.
    Анализът на данните от предболестното развитие на личността показва, че голям дял от болните (85%) са носители на тревожни черти в характера, лесна ранимост, мнителност, неудовлетвореност от себе си и околните. Жените са по-затворени, склонни към вълнения, тревожно мнителни, както и с повишено болестно самонаблюдение. Мъжете са с по-леко изразени невротични тенденции, раздразнителни, песимистични към проблемите си и с ограничен стремеж за решаването им.

    Обратно към менюто

    Псориазис и тютюнопушене

    Съществуват множество проучвания за връзката между псориазис и тютюнопушене. При тези пациенти вероятността да са пушили е два пъти по-голяма в сравнение със здравите лица. Повечето болни с псориазис са започнали тютюнопушенето преди появата на кожното заболяване. Установено е, че пушенето на повече от 20 цигари на ден повешава двукратно риска от развитие на по-тежки форми на псориазис. Употребата на цигари е тясно свързана с развитието на псориазис със засягане на дланите и стъпалата с гнойни мехури (пустули). Вероятността от развитие на тези Форми на заболяването при пушачите е пет пъти по-голяма от колкото при непушачите.

    Обратно към менюто

    Псориазис и алкохолизъм

    Определен интерес към темата “Психологични проблеми при псориазиса” има въпросът за връзката между алкохолната консумация и заболяването. Понастоящем свръхмерната и хроничната употреба на алкохол все по-често се причислява към външните (екзогенни) рискови фактори на псориазиса. Според някои автори алкохолизмът е по-разпространен сред мъжете псориатици с по-тежка клинична изява на болестта в сравнение с общата популация или с болни от други кожни заболявания. На противно мнение са авторите. които не откриват по-честа консумация на алкохол от болните с псориазис спрямо контролна популация. Някои проучвания доказват, че алкохолизмът е по-чест сред приетите на болнично лечение пациенти с псориазис, особено при мъжете, в сравнение с групата от болни с други кожни заболявания. За сега няма сигурни проучвания затова дали консумиращите алкохол са с повишен риск от развитие на псориазис. Счита се, че алкохолът е рисков фактор за псориазис при мъже в младата и средната възраст от живота. Алкохолната консумация не е рисков фактор за появата на псориазис при жените, но тя влошава заболяването. По-чистата проява на болестни отклонения в черния дроб на псориатици е резултат на по-голямата употреба на алкохол от тези болни. Освен това подобрението на псориазиса след активно лечение на алкохолизма потвърждава тази констатация. Нашите проучвания върху ефективността на лечението на псориатично болни, които употребяват алкохол установиха, че под влияние на едномесечното стационарно лечение на псориазиса с външни средства (салицилова киселина, дитранол, катрани) при болните, които редовно консумират алкохол, лечебният ефект е по-слабо изразен, в сравнение с тези, употробяващи случайно или много рядко алкохол. Тази тенденция е по-отчетлива при давност на псориазиса над10 години. Освен това се забелязва тенденция към по-голяма алкохолна консумация при мъже с по разпространен псориазис.

    Обратно към менюто

    Протичане на псориазиса

    Псориазисът е хронично заболяване и протичането му преминава през няколко стадия:

    1. Прогресиращ (еруптивен) стадий – при него е характерна появата на нови обриви, разширяване в периферията на по-старите изменения, сърбеж, склонност към генерализиране на процеса (еритродермично състояние).

    2. Стадий на стабилизация – най-типичното за този стадий е обилното образуване на люспи (сквами), като нови изменения и периферен растежна старите не е налице.

    З. Регресиращ стадий – кожните изменения избледняват, залющването намалява, дебелината на псориатичните плаки изтънява. Изчезването на плаките започва или от периферията, или от центьра.

    4. Ремисии – при тях насгьпва почти пълно изчезване на псориатичните изменения в резултат на проведено лечение или спонтанно (без терапия).

    5. Рецидиви – те настъпват под влиянието на различни фактори: инфекции, лекарства, психични травми и др. Сезонността е също важен фактор в протичането на псориазиса. При 2/3 от болните насгьпва влошаване през зимата и пролетта, при 10% през лятото и есента. При 15% няма сезонна зависимост.

    Обратно към менюто