Голяма международна научна награда и признание за Професор д-р Николай Цанков и Българската дерматологична школа

  • май 29, 2013
  • AntarktikaУважаеми професор Цанков, неотдавна бяхте удостоен с наградата на Световната лига на дерматологичните дружества за 2012 г. Какво представлява тази награда и за какво се присъжда?

    Това бе голямо признание не само за мен, но и за българската дерматологична школа, на която съм възпитаник. Наградата е основана през 1995 г. и е била връчвана на най-изтькнатите дерматолози в целия свят, чиито учебници и научна дейност и до днес са основно помагало в обучението на младите колеги — Жан Сиват, Ото Браун-Фалко, Стефания Яблонска, Лорънс Чарлс Периш, Мартин Блек, Герд Плевиг, Джефри Барнард, Луис Диаз, Ено Кристофърс и много други. Получих наградата на 24.09.2012 г. по време на тържествената церемония в замъка Жофин, Прага по време на конгреса на Европейската академия по дерматология и венерология. Наградата ми бе връчена от проф. Родерик Хей (Великобритания).

    Въз основа на какви критерии се дава тази награда?

    Тя се дава за приноси към клиничната и академичната дерматология в национален и световен мащаб и се базира на публикувани статии в известни международни списания, лекции като пленарен или поканен лектор на международни конгреси, членство в международни бордове на академии и научни организации, членство в редколегии на международни научни списания, в т.ч. и на “Асклепий”. Почетно членство в научни медицински дерматологични дружества.

    Какви от тези показатели покривате Bие?

    Аз участвам с 268 статии (148 в чужбина), 70 лекции като поканен пленарен лектор в Европа, САЩ, Южна Америка и Корея, член съм на бордовете на З академии — 2 в Европа и 1 в САЩ, бил съм и съм член на 10 редколегии в Европа и САЩ и съм почетен член на 14 научни дружества по дерматология в Европа и САЩ. Трудовете ми са цитирани 1322 пъти (1100 цитата в чужбина).

    Тези данни са впечатляващи и подобаващи за един лидер на научна школа.

    Отново повтарям, че дължа всичко на българската дерматологична школа. Аз съм български образователен продукт. Имал съм щастието да присъствам на консултации в много от елитните клиники на Европа и САЩ. Може да съм бил притеснен от качеството на езика, който говоря, понякога от облеклото си, но никога от нивото на знанията си, които съм придобил в България.

    Бихте ли ни разказали нещо по-конкретно?

    При постъпването ми в Университетската кожна клиника в София заварих цяло съзвездие от имена и личности. Младият човек невинаги си дава сметка за peалната ситуация, но сега след преживените години и натрупан опит мога да заявя, че това беше една елитна европейска клиника. Спомням си т.нар. обедни консултации, на които се обсъждаха трудни за диагноза случаи от София и страната. От лявата страна седеше доц. Капнилов, който поставяше „блиц” диагноза. До него доц. Любен Боянов изреждаше поне 7 диференциални диагнози, световно-известният професор Владимир Андреев съобщаваше най-модерните схващания, а проф. Сладина Георгиева го приземяваше, защото тя беше образец на “желязна” класическа пропедевтика. Хистолозите бяха представени от проф. Крум Балабанов, Елена Обрешкова и Йорданка Димитрова – блестящо трио. Микологьт бе проф. Васил Балабанов, а алерголози – проф. Петьр Михайлов и проф. Невена Берова – и тримата с международна известност и авторитет. Доц. Георги Мустаков беше натурфилософ и винаги обобщаваше изказванията, като правеше аналогии с природни и световни закономерности. Все още младите тогава, бъдещи професори Никола Ботев, Асен Дурмишев, Асен Бонев взимаха дейно участие в дискусиите. Мисля, че най-добре ги ръководеше проф. Илия Петков – интелигентен, с бърза мисъл и способност да обобщава. Какво щастие съм имал да се уча от тях!

    Какво бихте казали за студентските си години?

    Имахме страхотни професори и асистенти. Аз бях в група, в която се състезавахме кой е по-добре подготвен. От моята група професори станаха Ангел Димитров и Нено Славков, а доценти – Теодора Коева и Доля Филипова. Останалите – Георги Филипов, Милан Денев, Драго Попов и Бони Кожухарова са отлични лекари. Драго беше кмет на гр. Сандански. Професори в пърите две години ни бяха Каданов, Боби Койчев, Тошо Гоцев – оригинал с изключително интересни лекции, макар че изпита при него се взимаше много трудно. С удоволствие посещавахме лекциите на професорите Светослав Бърдаров, Марин Петров, Алекси Пухлев, Крум Балабанов, Петър Попхристов и особено на Никола Шипковенски. По това време те бяха задължителни, но голяма част ат нас ги посещаваха с интерес, а не по задължение. Нямаше диапозитиви, нито мултимедии, техническите пособия бяха черната дъска, тебешира и различни схеми, написани на големи картони. Мисля, че живото слово на нашите професори ни завладяваше.
    От асистентите, които са ни преподавали, най-силно впечатление са оставили в мен Ирина Спасова – анатомия, Слави Марков – микробиология, бъдещият професор Станислав Баев-хирургия, Христо Тамамджиев – вътрешни болести, Йорданка Димигрова – дерматология Никола Кръстников и Анна Хубавенкова – психиатрия.
    Любовта си към дерматологията дължа на Йорданка Димитрова, която беше любима наша асистентка.

    За коя катедра от тогавашния ВМИ имате най-добри спомени?

    Безспорно – за катедрата по анатомия. Тя бе ръководена от професор Георги Гълъбов, който и до днес е най-добрият шеф на катедра, който съм срещал. В онези години бе изпратил почти всичките си асистенти на специализации във водещи страни на Европа. Спомням си младите тогава, бъдещи професори — Джеров, Койчев, Чучков, Спасова, Василев, Овчаров, Владимиров, Узунов, д-р Гого Балкански, който беше приятел с нас, докторите Манолов и Малинов. Имаше атмосфера в тази катедра – работна, научна, спортна – играехме баскетбол с асистентите си, на които идваше и ортопедът проф. Матев, бивш анатом. Весели и приятни бяха т.нар. демонстрантски вечери, които проф. Гълъбов организираше. Там наравно с всички се веселяха и санитарите Венци и Гошо. Като демонстратор по анатомия се чувствах много горд, от една страна работех с д-р Ирина Спасова и д-р Христо Чучков, а от друга, студентите от по-долните курсове ни гледаха със страхопочитание или поне така ми се е струвало.
    Трима от тогавашните демонстратори днес са професори – Кирил Романски, Стефан Габровски и аз.

    С какво се занимавате сега?

    Подготвям за печат монография „Псориазисът като системно заболяване”, която пиша заедно с моите ученици. Разбирането, че псориазисът е системно заболяване се наложи през новия ХХI век. Това дава нов поглед върху кожните болести, защото те всъщност са системни заболявания с видими прояви разположени по кожата. А иначе работя в болница Токуда и в ЦКВБ София. Работя много. Консултирам хора от цяла България. Както казва един мой приятел: „Сега ти работиш като младши асистент.”

    Какви са близките Ви планове?

    На 10 януари 2013 г. заминавам за Антарктика, като член на 20-та Българска антарктическа експедиция. Продължавам изпълнението на проекта си за профилактика на кожата при екстремни кликматични условия. Това ще бъде третото ми посещение в Антарктика, едно все още девствено място с почти непокътната природа. Считам, че тази база е едно от най-големите постижения на съвременната българска държава, защото от една страна там се извършват интересни научни изследвания, а от друга имаме завладяна територия на този Континент. Сравнимо е само с това да имаш база на луната или на друга планета, каквито високо развитите страни несъмнено ще притежават в бъдеще.