Препоръки за поведение при пациенти на системна и биологична терапия за псориазис в условия на повишена епидемична опасност

  • януари 14, 2021
  • Появата на нови и недостатъчно проучени заболявания като коронавирусната инфекция (SARSCoV-2, COVID-19) представляват сериозно предизвикателство пред съвременната медицина в множество аспекти. Липсва достатъчно достоверна и проверена информация относно влиянието на приема на различни медикаменти и протичането на заболяването. Това, което без съмнение може да се твърди на този етап е, че пълноценната работа на имунната система е от огромно значение за справянето на организма с инфекцията и по-лекото протичане на заболяването.
    Състояния като т. нар. “Цитокинова буря”, които се развиват в крайната фаза на заболяването причинено от коронавирус са все още слабо проучени. От друга страна това състояние и втората по честота причина за смъртност при тези пациенти. Данните за това кои цитокини играят роля при това състояние и какви ще са последиците от потискането на различни етапи от имунния отговор са все още слабо проучени. Потискането на действието на различни етапи от имунните механизми водещи до появата на псориазис и псориатичен артрит би могло потенциално да доведе до нарушаване на някои важни за функционирането на имунната система процеси. Засега липсват достатъчно данни за протичането на заболяването при пациенти на имуносупресивна терапия, каквито се явяват, както конвенционалните имуносупресори (метотрексат, циклоспорин), така и биологичните средства. За някои препарати, при които има данни за по-сериозна имуносупресия като конвенционалните имуносупресори (метотрексат, циклоспорин) и биологичните препарати от групата на TNF-alpha инхибиторите (инфликсимаб, етанерцепт, адалимумаб и цертолизумаб-пегол), вниманието следва да бъде изострено и пациентите следва, които вече провеждат лечение с тези препарати трябва да бъдат проследявани от лекуващия дерматолог за наличие на симптоми на заболяването. При препаратите от групата на IL 12-23 инхибиторите (устекинумаб) засега няма данни за чести странични ефекти от страна на дихателната система. Все пак трябва да се има предвид, че IL12 участва в имунните механизми, взимащи участие в борбата на организма с вирусните инфекции. При препаратите блокиращи IL17 (секукинумаб, икзекизумаб) сравнително по-често се наблюдават инфекции на горните дихателни пътища, като трябва да се има предвид, че те са предимно причинени от бактерии, а не от вирусни инфекции, както е в случаите с корона-вирусните инфекции. В тази връзка и на този етап от познанията ни за заболяването могат да бъдат дадени следните препоръки:
    - При пациенти, при които се налага започване на имуносупресивна терапия и няма данни за инфекция с COVID-19 се препоръчва отлагане на започването на лечението, освен в случаите на изключително тежки форми на псориазис и псориатичен артрит. Особено внимание трябва да се обърне на пациентите в т.нар. „рискови групи“ (пациенти на възраст над 60 години и пациенти с придружаващи заболявания).
    - При пациенти, които вече са започнали лечение с конвенционални имуносупресивни средства или биологичен медикамент и липсват данни за наличие на инфекция с COVID-19 не се препоръчва прекратяване на лечението. Все пак е желателно пациентът да бъде в постоянна връзка с лекуващия го дерматолог и при наличие на симптоматика характерна за заболяването да обсъди с него взимането на необходимите диагностични и терапевтични мерки.
    - При наличие на симптоматика и/или положителни резултати за наличие на инфекция (положителен PCR тест за COVID-19 или наличие на IgM антитела срещу вируса от бързия тест) се налага незабавна консултация с лекуващи дерматолог и личния лекар и се препоръчва временно прекратяване на приема на имуносупресивната терапия.
    В последния месец научните списания и пресата са затрупани със съобщения относно доброто 27 лечебно действие на синтетичните антималарични медикаменти и по -специално хлорокин и хидроксихлорокин при болни заразени с коронавирус.
    Влошаването на състоянието и дори първа проява на псориазис след лечението с тези медикаменти е описано още в 1980 г. по време на войната на СА Щ във Виетнам. Тогава тези медикаменти са давани на американските войници намиращи се там, с оглед профилактика на върлуващата малария. Установява се ,че около 45% от войниците с псориазис влошават драстично симптомите на псориатичната болест поради приемането на тези лекарства.
    В наши дни синтетичните антималарични медикаменти заемат едно от първите места сред лекарствата влошаващи състоянието на болните с псориазис и дори появата му за първи път. Пациенти с псориазис заразени с корона вирус не трябва да бъдат лекувани с хлорокин и хидроксихлорокин, защото това ще доведе до влошаване на тяхното основно заболяване.
    Появата на нови коронавирусни и грипни епидемии, както и появата на съвсем нови за човека инфекции в бъдещето е реална.